ОСНОВИТЕ НА ДУХОВНАТА МУЗИКА
Музиката е език на чувствата
Емануел Сведенборг, виден учен и ясновидец, или както го наричат още „Съзерцател на Светлината", със своите многобройни съчинения, представя твърде голям интерес от различни гледища, но ние ще се ограничим да изнесем тук само възгледа му за музиката като духовна сила.
.......................................................................................................................
Според Сведенборг вътрешният живот на човека се състои от мисъл и чувство.
„Говорът, казва той, не е нищо друго, освен форма на звука. Звукът съответствува на чувството, а говорът на мисълта; затова чувството звучи, а мисълта говори..." Следователно, ако мисълта се изразява чрез членоразделната реч, чувството би трябвало да се изрази чрез музиката, която е организиран звук.
„Всяко чувство притежава в себе си едно особено свойство –да произвежда песен. Човек на може да пее, ако никога не е обичал. Любовта е живият корен на музиката и затова един компонист със студен темперамент никога не може да има успех."
– „Песента на небето е чувство на душата, изразено чрез устата като една модулация: то е вече звук, отделен от речта, произлизащ от Любовта, чувство, което дава живот на говора."
Звукът на речта, се различава от този на песента, защото тук чувството е вътрешната сила, която създава музикалните тонове и ги организира във форма на мелодия, която съответствува по характер на чувството, що я създава.
И тъй, музиката е отделена от думата, както чувството от мисълта. Живот на речта дава звукът и съвършенството се състои именно в съчетанието на произнесената дума с модулирания звук. Говоренето е само една част от пълния говор, чиято втора половина е музиката.
Речта е в услуга на интелектуалния център, тъй като тя е израз на мислите, а музикалният език – на емоционалния център, понеже изразява добродетелта или порока. Музиката има сила да предизвика хармонично трептение на всички струни в човешкото сърце.
И така, произнесената дума достига пълната си сила, когато е в съчетание, както казахме по-горе, с модулиралия според живото сходство, звук. За да илюстрираме това твърдение, да вземем за пример някои вдъхновени оратори. Техният глас е топъл, богат с най-разнообразни интонации и нежни нюанси, а думите – една истинска изговорена музика, която трогва дълбоко слушателите. На кого от нас не се е случвало да бъде ентусиазиран от топлата, пламенна реч на някой разгорещен оратор, а после, при прочита ù да я намери студена и даже с ограничени и бедни мисли. Да, тъй е, защото гласът на оратора е бил отзвук на музиката от собствените му изживявания, които събуждат у нас цял свят от чувства. Силата на речта не почива в значението на думите, но в чистото чувство, пречупено като звук; и не мислите са причина за нашата емоция, а музикалните акценти, които нюансират различните периоди на речта.
Тук се крие и тайната на демагозите, които посредством своите жестове и интонация увличат и вълнуват слушателите си.
Един вдъхновен музикант знае как да свърже богатството на духовните мисли със силата на чистите чувства в една съвършена музикална продукция и по този начин изпълнява една велика задача, защото действува непосредствено на човешките сърца; събуждайки най-добрите чувства у хората, той играе вече ролята на организатор и създател на бъдещето хармонично общество, желано, но не създадено в древността, когато мъдреците на древна Гърция са казвали: „Всеки социален строй почива върху добрата музика", която като една висша духовна сила определя морала и общественото благо.
Ето следователно как музиката може да се разгледа като социална функция.
Музиката е един жив език, който се отзовава право в човешкото сърце и събужда там най-разнообразни чувства.
Музиката е универсален, всеобщ език, защото тя е съществувала през всички времена, във всички места и защото всички народи пеят и са чувствителни към чара на музиката. Не пеят ли навсякъде и не са ли пели при всички случаи в социалния живот?
Тук му е мястото да се отбележи още, че музиката е била винаги свързана с религиозния култ, за което свидетелствува и самата Библия.
Ние имаме свещения пример на Учителя – Исус сам е пеел химни заедно с последователите си. (Матей, 26:30).
После, да проследим историята на Израиля в Библията; ще видим навсякъде, че музиката е била съблюдавана като висше религиозно изкуство. Свещените книги сами свидетелствуват за важността на музиката в храма на Йехова.
„Музиката, като духовен език на висшите чувства, е давала отличен израз на религиозните мисли и е осъществявала щастливото съчетание между свещената поезия и чистата мелодия; затова в Йерусалимския храм изповедите са били песен, съпроводена от инструменти."
Сведенборг често набляга на съответствието между музикалните инструменти и силите на духовния свет. Ще видим това в следния цитат: „Известно е, че различните чувства се изразяват чрез разни видове инструменти. Когато има хармонично съчетание, тези чувства са сполучливо възпроизведени от инструментите. Музикантите – компетентни по този въпрос, разбира се, знаят тези неща и ги използуват по един целесъобразен начин. Знае се също, че първоначалното познание на човека не се е дължало нито на науката, нито на изкуството, но на слуха и тънкото му чувство. Очевидно е, следователно, че това познание не води началото си от физическия, но от духовния свет. Значи има една връзка, едно съответствие между нещата, които произтичат от физическия свет и нещата, които произлизат от духовния свет. Хармоничното звучене и вариациите му съответствуват на състоянията радост и веселие, които съществуват в духовния свят като чувства, а на физическия се проявяват като Добро и Истина. Та ясно е, че музикалните инструменти отговарят на божествени и духовни чувства."
Този интересен цитат съдържа няколко точки които заслужават да бъдат по-подробно разгледани. Нека най-напред да отбележим съответствието между двата главни вида чувства и двете категории музикални инструменти. Емоциите от Божествения свят съответствуват на инструментите с непрекъснат звук, каквито са например духовите инструменти, а емоциите от духовния свят съответствуват на инструментите с прекъснат звук – струнните инструменти. Сведенборг определя точно принципите на този духовен оркестър, но тоя въпрос ще разгледаме малко по-нататък.
Но сега нека отбележим, че създаването на оркестъра в древния йерусалимски храм не е било нещо случайно, а е почивало на точното прилагане на науката за съответствието между силите на духовния свят и нещата на физическия свет. Музиката там е била употребявана по научен начин като една висша духовна сила и музикантите са били третирани като свещенослужители, изпълняващи важен религиозен обред.
Да поясним сега горното твърдение: „когато има хармонично съчетание, емоциите са сполучливо възпроизведени от инструментите". И тъй е. Музиката не би могла да оставя такива дълбоки впечатления в душата на човека, ако самата хармония не беше присъща на чувствата в човешкото сърце.
Великите компонисти (имам пред вид тези, които основно познават музикалното изкуство и долавят личната естетика на всеки едного) знаят сполучливо да изразят посредством хармонични комбинации всички човешки страсти и по закона на съответствието събуждат у слушателите си същия род чувства, изразени чрез техните музикални акорди.
Всека страст, събудена у човека, се развива в неговото въображение, където приема съответната форма и ако волята не противопостави нужната за случая сила, човек би удовлетворил всяко свое желание.
Мнозина мислят, че това омагьосващо изкуство е безопасно; те не могат да разберат, че то е една дълбока сила, която докосва и най-тънките струни на човешкото сърце; те третират музиката като абсолютно безвредна, като прост шум без всякакво значение.
Ние обаче, които от личен опит познаваме силата на организирания звук, можем да представим следното на тези, които си въобразяват, че музиката е само сбор от звукове без стойност.
Вечер е. Тълпи от народ се стичат към театрите или концертните зали. Те слушат, нервите са обтегнати и веднага след това бурни аплодисменти. Ето следователно, как тази музика е дълбоко изживяна и какво впечатление произвежда на тълпата!
Истинските познавачи на музиката, тези, които владеят тайните на професията си, могат да пробудят у човека и най-нисшите страсти, посредством различно комбинираните звуци, съответни на нисшите чувства. Тъй че с право можем да наречем музиката език на чувствата – положителни или отрицателни, като и речта – израз на мислите – истинни или фалшиви.
Музиката е една тайна, проникваща сила и вратата на душата е широко разтворена за този жив език на чувствата. Ясно е следователно, каква важна социална функция извършва тя и какъв гибелен фактор е често за упадъка на нравите и характерите. В такъв случай тя разрушава общественото тяло и често това разрушение е тъй силно и отива незабелязано тъй далеч! А злото и лъжата са се гнездили даже и в гърдите на старите религии и затова музиката на техния култ е била извратена като техните фалшиви догми. Говоря именно за тази псевдо-религиозна, театрална музика, пренесена в черквата от реномирани компонисти.
Не всяка хармония е подходяща за култа и даже твърде често тя е в пълен дисонанс с истинското религиозно чувство. „Между същината на Доброто и Истината и звуковете, а следователно и инструментите, съществува едно съответствие", казва Сведенборг. И обратно, между същината на злото и лъжата и звуковете може да съществува едно противоположно отношение и този случай именно, може да се вмъкне незабелязано в духовната музика, а по този начин и в душата. Това съществува и в съвременната религиозна музика и ще се чувствува много по-силно за в бъдеще, когато музиката ще се върне към своята чистота, и когато човек ще придобие усет, чрез който да може точно да определя характера на чувството, изразено по музикален начин.
Според Сведенборг, емоциите отразени в музиката, могат точно да се доловят, защото той твърди, че звукът, било на говора, било на песента или на вика, произлиза от едно вътрешно чувство и вътрешна мисъл, които са вътре в звука и тези, които внимават и мислят, могат лесно да ги доловят чрез разните интонации при речта, чрез мелодичните пречупвания при песента, и чрез хармоничните комбинации при музикалните композиции.
Възможно е значи да се долови чувството и мисълта, скрити в религиозната музикална продукция и даже да се определи, откъде произлиза вдъхновението. (Винаги, когато музикалното парче е продукт на вдъхновение, последното силно се чувствува). Може да се схване, дали вдъхновението слиза из висшите сфери на Доброто и Истината, или произлиза от сферата на злото и лъжата, или пък представлява никаква смес от добро и лъжа, от зло и истина.
Всичко това се схваща предимно по формата на песента или мелодията, след това по ритмуса и характера на модулациите и най-после по диспозицията и качеството на хармонията.
........................................................................................................................
От всичко казано дотук, може да се резюмира следното: Музиката произлиза от чувство, което носи в себе си силата да извиква у слушателите друго чувство, съответно по характер на първото.
От религиозна гледна точка, музиката е играла грамадна и необходима роля у всички народи, които са имали култ, от древността до наши дни и можем следователно да кажем, че без музика нямаме истински култ.
И наистина, навсякъде и всякога музиката е била свързана с всички големи церемонии, с всички празници и забележителни манифестации в религиозния и социалния живот, защото само тя удовлетворява нуждата в човешкото сърце – вечно трептящата жива арфа.
Творецът не е създал нищо не полезно и излишно; музиката, следователно е на своето място.
Има хора, разбира се, които зле разбират всичко това или никак не го разбират, защото нямат съзнание, и защото не чувствуват; липсват им хармонични струни в сърцето!
Трябва ли да се учудваме? Ако съществуват слепородени и глухи: защо да няма и такива, на които да липсват „музикални струни?" Има толкова много физиологични и психологични недостатъци!
И тъй, от музикална гледна точка, съществуват хора, „глухи по сърце". Те се съмняват и даже отричат силата на музиката, без да си дават сметка, че отричането не е доказателство и че по този начин издават само своето невежество и незнание.
Ние, разбира се, ще оставим на страна тези „музикално твърди по сърце" и ще се занимаваме с „любителите на златната хармония", чиито сърдечни струни дават хармоничен отзвук на трептенията на небесната арфа.
........................................................................................................................
И тъй, основната база, върху която съградихме горното беше: музиката е сила от духовния свят:
Всяко нещо, което е активно произлиза от един ПРИНЦИП, които е негов извор или начало.
Всяко нещо притежава своето „как?" и „защо?" Мисълта винаги търси да открие, „какво е едно нещо" и „защо то е тъй."
И най-после, ако въпросът се отнася до една действуваща сила, мисълта трябва да открие начина по който действува тя.
Преди всичко, ние знаем, че духовния принцип на музиката е емоцията; и ако минем покрай това „как?" ще дадем следния отговор: Музиката е реалният израз на чувството, следователно тя е езикът на сърцето.
Всеки език е образуван от съставни елементи. Същото е и с музикалния език, чийто различни пречупвания, почиващи на определени височини, представят едно доловимо чувство.
Сведенборг казва тъй: „Небесната песен е звучаща емоция; звукът е една модификация на чувството. Както мисълта се изразява чрез думата, така и чувството се изразява чрез песента".
И тъй, музиката е всеобщият език на чувствата и това е именно отговорът на нейното вътрешно ,,как?".
Сега да отговорим на втория въпрос „защо?"
Всичко, което съществува е създадено, за да служи за нещо друго; следователно истинското „защо" на музиката – това е нейната собствена цел. За какво служи тя?
Музиката като социална функция, както казахме и no-rope, от духовна гледна точка действува в три области:
1) Като религиозна музика, в култа.
2) Като концертна и театрална музика и най-после - като
3) ефикасно средство при лекуването.
А – Музиката като духовна сила може да бъде винаги чувствителен елемент в култа, но необходимо е умение да се използува по един целесъобразен и подходящ начин.
В – В наши дни концертът и театърът са необходим елемент в живота на повечето от съвременниците ни, особено в големите градове. Не говорим, разбира се, за духовния концерт , който ще се създаде от бъдещето.
С – И най-после, свещената, духовна музика може да се използува като могъща животворна сила.
Сега, по какъв начин музиката упражнява своето влияние? – Аз отговарям заедно със Сведенборг: ,,По закона на съответствията" и сигурен съм, че не си противореча. Всеки би могъл сам да провери живите отношения между съществата и нещата от нашия физически свят и тези от духовния. Сам Сведенборг, този велик ясновидец, се е занимавал тъй много с тези тайни съотношения и съответствия, които свързват нашия с духовния свят. Благодарение на необикновеното си ясновидство, което му дава възможност да живее постоянно и едновременно в материалния и духовния свят, той е могъл на едно место и в едно и също време да проверява „чрез очите” и ,, ушите си" тайните, вътрешни съотношения, които свързват всичко съществуващо в двата свята.
Аз ще завърша с един великолепен цитат из един от неговите най-хубави спомени:
Всяка утрин изпява чистата мелодия на единствената, вечна Любов. Гласът на нейната песен леко докосва душите на тези, които я дочуват и те тихо начеват да звучат в тази безпределна, всеобща хармония".
От френски: Д. К-ва
Ами-Саж
